симпатикус

Речник на българския език

симпатикус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Симпатиков дял на вегетативната нервна система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите и улеснява дишането, потиска моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, води до задръжка на урина чрез съкращение на сфинктера на пикочния мехур и дилатация на детрузора, разширява зеницата, повишава вътреочното налягане и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сим-па-ти-кус
непълен член сим-па-ти-ку-са
пълен член сим-па-ти-ку-сът
мн.ч. сим-па-ти-ку-си
членувано сим-па-ти-ку-си-те
бройна форма сим-па-ти-ку-са
звателна форма