симпатизатор

Речник на българския език

симпатиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • семпатезатор
  • семпатезатур
  • семпатизатор
  • семпатизатур
  • семпътезатор
  • семпътезатур
  • семпътизатор
  • семпътизатур
  • симпатезатор
  • симпатезатур
  • симпатизатур
  • симпътезатор
  • симпътезатур
  • симпътизатор
  • симпътизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сим-па-ти-за-тор
непълен член сим-па-ти-за-то-ра
пълен член сим-па-ти-за-то-рът
мн.ч. сим-па-ти-за-то-ри
членувано сим-па-ти-за-то-ри-те
бройна форма сим-па-ти-за-то-ра
звателна форма