символика

Речник на българския език

симво̀лика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Приписваното на лице, предмет, явление символично значение.
2. Съвкупност от символи. Обредна символика.

Грешни изписвания (7)

  • семволека
  • семволекъ
  • семволика
  • семволикъ
  • символека
  • символекъ
  • символикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сим-во-ли-ка
членувано сим-во-ли-ка-та
мн.ч. сим-во-ли-ки
членувано сим-во-ли-ки-те
звателна форма