силиций

Речник на българския език

силѝций съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

силицият, силиция, само ед., м. Спец. Химически елемент, който влиза в състава на скалите.прил. силициев, силициева, силициево, мн. силициеви. Силициева киселина.

Грешни изписвания (3)

  • селицей
  • селиций
  • силицей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ли-ций
непълен член си-ли-ция
пълен член си-ли-ци-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма