силико̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. Полимерно съединение на силиция — еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустойчиви изделия, в пластичната хирургия и др.прил. силиконов, силиконова, силиконово, мн. силиконови.
Грешни изписвания (3)
- селекон
- селикон
- силекон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | си-ли-кон | |
|---|---|---|
| непълен член | си-ли-ко-на | |
| пълен член | си-ли-ко-нът | |
| мн.ч. | си-ли-ко-ни | |
| членувано | си-ли-ко-ни-те | |
| бройна форма | си-ли-ко-на | |
| звателна форма | — | |