силикат

Речник на българския език

силика̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. силикати, (два) силиката, м.
1. Спец. Название на всички минерали или химически съединения, които съдържат силиций.

Грешни изписвания (3)

  • селекат
  • селикат
  • силекат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ли-кат
непълен член си-ли-ка-та
пълен член си-ли-ка-тът
мн.ч. си-ли-ка-ти
членувано си-ли-ка-ти-те
бройна форма си-ли-ка-та
звателна форма