силабичен

Речник на българския език

силабѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички.

Грешни изписвания (7)

  • селабичен
  • селабичин
  • селъбичен
  • селъбичин
  • силабичин
  • силъбичен
  • силъбичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-ла-би-чен
непълен член си-ла-бич-ния
пълен член си-ла-бич-ни-ят
ж. р. си-ла-бич-на
членувано си-ла-бич-на-та
ср. р. си-ла-бич-но
членувано си-ла-бич-но-то
мн. ч. си-ла-бич-ни
членувано си-ла-бич-ни-те