сикатив

Речник на българския език

сикатив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сикатиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-ка-тив
непълен член си-ка-ти-вия
пълен член си-ка-ти-ви-ят
ж. р. си-ка-ти-ва
членувано си-ка-ти-ва-та
ср. р. си-ка-ти-во
членувано си-ка-ти-во-то
мн. ч. си-ка-ти-ви
членувано си-ка-ти-ви-те