сигнатура

Речник на българския език

сигнату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сигнатури, ж.
1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище.
2. Част от рецепта, в която се посочва начинът на употреба на предписаното лекарство.

Грешни изписвания (7)

  • сегнатура
  • сегнатуръ
  • сегнътура
  • сегнътуръ
  • сигнатуръ
  • сигнътура
  • сигнътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сиг-на-ту-ра
членувано сиг-на-ту-ра-та
мн.ч. сиг-на-ту-ри
членувано сиг-на-ту-ри-те
звателна форма