сигнализатор

Речник на българския език

сигнализа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сигнализатори, (два) сигнализатора, м. Устройство, което дава сигнализация.

Грешни изписвания (15)

  • сегналезатор
  • сегналезатур
  • сегнализатор
  • сегнализатур
  • сегнълезатор
  • сегнълезатур
  • сегнълизатор
  • сегнълизатур
  • сигналезатор
  • сигналезатур
  • сигнализатур
  • сигнълезатор
  • сигнълезатур
  • сигнълизатор
  • сигнълизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сиг-на-ли-за-тор
непълен член сиг-на-ли-за-то-ра
пълен член сиг-на-ли-за-то-рът
мн.ч. сиг-на-ли-за-то-ри
членувано сиг-на-ли-за-то-ри-те
бройна форма сиг-на-ли-за-то-ра
звателна форма