сибутрамин

Речник на българския език

сибутрамин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-бут-ра-мин
непълен член си-бут-ра-ми-на
пълен член си-бут-ра-ми-нът
мн.ч. си-бут-ра-ми-ни
членувано си-бут-ра-ми-ни-те
бройна форма си-бут-ра-ми-на
звателна форма