сечение

Речник на българския език

сечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. сечения, ср.
1. Фигура, образувана при пресичане на тяло с равнина. Напречно сечение.
2. Площ на такава фигура. Разрез с по-голямо сечение.
Цезарево/кесарево сечение. — Коремен разрез за изваждане на детето при невъзможност за нормално раждане.

Грешни изписвания (1)

  • сичение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-че-ние
членувано се-че-ни-е-то
мн.ч. се-че-ния
членувано се-че-ни-я-та