сетълмент

Речник на българския език

сетълмент съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-тъл-мент
непълен член се-тъл-мен-та
пълен член се-тъл-мен-тът
мн.ч. се-тъл-мен-ти
членувано се-тъл-мен-ти-те
бройна форма се-тъл-мен-та
звателна форма