сетер

Речник на българския език

сѐтер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сетери, (два) сетера, м. Порода ловно куче. Ирландски сетер.

Грешни изписвания (1)

  • сетир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-тер
непълен член се-те-ра
пълен член се-те-рът
мн.ч. се-те-ри
членувано се-те-ри-те
бройна форма се-те-ра
звателна форма