сертификат

Речник на българския език

сертифика̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сертификати, (два) сертификата, м. Официално писмено удостоверение за нещо, свидетелство. Хранителните стоки трябва да бъдат придружени от сертификат за годност.

Грешни изписвания (7)

  • сертефекат
  • сертефикат
  • сертифекат
  • сиртефекат
  • сиртефикат
  • сиртифекат
  • сиртификат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сер-ти-фи-кат
непълен член сер-ти-фи-ка-та
пълен член сер-ти-фи-ка-тът
мн.ч. сер-ти-фи-ка-ти
членувано сер-ти-фи-ка-ти-те
бройна форма сер-ти-фи-ка-та
звателна форма