серовъглерод

Речник на българския език

серовъглеро̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Безцветна леснозапалима течност с неприятна миризма с приложение в техниката и селското стопанство.

Грешни изписвания (16)

  • серовъглерот
  • сероваглерот
  • сероваглирот
  • серовъглирот
  • серуваглерот
  • серуваглирот
  • серувъглерот
  • серувъглирот
  • сироваглерот
  • сироваглирот
  • сировъглерот
  • сировъглирот
  • сируваглерот
  • сируваглирот
  • сирувъглерот
  • сирувъглирот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ро-въг-ле-род
непълен член се-ро-въг-ле-ро-да
пълен член се-ро-въг-ле-ро-дът
мн.ч. се-ро-въг-ле-ро-ди
членувано се-ро-въг-ле-ро-ди-те
бройна форма се-ро-въг-ле-ро-да
звателна форма