сержант

Речник на българския език

сержа̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сержанти, м. Лице от низшия команден състав на войската или полицията.

Грешни изписвания (1)

  • сиржант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сер-жант
непълен член сер-жан-та
пълен член сер-жан-тът
мн.ч. сер-жан-ти
членувано сер-жан-ти-те
бройна форма сер-жан-ти
звателна форма сер-жан-те