сервитьорство

Речник на българския език

сервитьо̀рство съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие на сервитьор.

Грешни изписвания (7)

  • серветьорство
  • серветьорству
  • сервитьорству
  • сирветьорство
  • сирветьорству
  • сирвитьорство
  • сирвитьорству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сер-ви-тьор-с-т-во
членувано сер-ви-тьор-с-т-во-то
мн.ч.
членувано