сервитьор

Речник на българския език

сервитьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сервитьори, м. Лице, което поднася храна и питиета в обществено заведение (ресторант, кафе, сладкарница и др. ).прил. сервитьорски, сервитьорска, сервитьорско, мн. сервитьорски.

Грешни изписвания (3)

  • серветьор
  • сирветьор
  • сирвитьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сер-ви-тьор
непълен член сер-ви-тьо-ра
пълен член сер-ви-тьо-рът
мн.ч. сер-ви-тьо-ри
членувано сер-ви-тьо-ри-те
бройна форма сер-ви-тьо-ри
звателна форма сер-ви-тьо-ре