сепуку

Речник на българския език

сепуку съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-пу-ку
членувано се-пу-ку-то
мн.ч. се-пу-ку-та
членувано се-пу-ку-та-та