сеньор

Речник на българския език

сеньо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сеньори, м.
1. ист. През феодализма — собственик на голяма територия с обработваема земя.
2. В Испания — господин.

Грешни изписвания (1)

  • синьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ньор
непълен член се-ньо-ра
пълен член се-ньо-рът
мн.ч. се-ньо-ри
членувано се-ньо-ри-те
бройна форма се-ньо-ри
звателна форма се-ньо-ре