сенокос

Речник на българския език

1. сеноко̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Косене на трева за сено; коситба. Сенокосът започна.
2. Времето, когато се коси.прил. сенокосен, сенокосна, сенокосно, мн. сенокосни.

Грешни изписвания (3)

  • сенукос
  • синокос
  • синукос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-но-кос
непълен член се-но-ко-са
пълен член се-но-ко-сът
мн.ч. се-но-ко-си
членувано се-но-ко-си-те
бройна форма се-но-ко-са
звателна форма

2. Сеноко̀с географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Сенукос
  • Синокос
  • Синукос