сенникоцвѐтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
сенникоцветна, сенникоцветно, мн. сенникоцветни, прил.
• Сенникоцветни растения. — Спец. Семейство растения, чиито цветове са разположени на дръжки с общо начало и наподобяват формата на чадър. Копърът е от сенникоцветните растения.
• Сенникоцветни растения. — Спец. Семейство растения, чиито цветове са разположени на дръжки с общо начало и наподобяват формата на чадър. Копърът е от сенникоцветните растения.
Грешни изписвания (31)
- сеникоцветен
- сенекоцветен
- сенекоцветин
- сенекуцветен
- сенекуцветин
- сеникоцветин
- сеникуцветен
- сеникуцветин
- сеннекоцветен
- сеннекоцветин
- сеннекуцветен
- сеннекуцветин
- сенникоцветин
- сенникуцветен
- сенникуцветин
- синекоцветен
- синекоцветин
- синекуцветен
- синекуцветин
- синикоцветен
- синикоцветин
- синикуцветен
- синикуцветин
- синнекоцветен
- синнекоцветин
- синнекуцветен
- синнекуцветин
- синникоцветен
- синникоцветин
- синникуцветен
- синникуцветин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сен-ни-коц-ве-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сен-ни-коц-вет-ния | ||
| пълен член | сен-ни-коц-вет-ни-ят | ||
| ж. р. | сен-ни-коц-вет-на | ||
| членувано | сен-ни-коц-вет-на-та | ||
| ср. р. | сен-ни-коц-вет-но | ||
| членувано | сен-ни-коц-вет-но-то | ||
| мн. ч. | сен-ни-коц-вет-ни | ||
| членувано | сен-ни-коц-вет-ни-те | ||