сенатор

Речник на българския език

сена̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сенатори, м. Член на сенат.прил. сенаторски, сенаторска, сенаторско, мн. сенаторски.

Грешни изписвания (3)

  • сенатур
  • синатор
  • синатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-на-тор
непълен член се-на-то-ра
пълен член се-на-то-рът
мн.ч. се-на-то-ри
членувано се-на-то-ри-те
бройна форма се-на-то-ри
звателна форма се-на-то-ре