семит

Речник на българския език

семѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. семити, м. Член на близка по език група народи в Югозападна Азия и Северна Африка (към тях са принадлежали древните вавилонци, асирийци, юдеи и финикийци, а днес — арабите, евреите и др. ).прил. семитски, семитска, семитско, мн. семитски. Семитски езици.

Грешни изписвания (1)

  • симит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-мит
непълен член се-ми-та
пълен член се-ми-тът
мн.ч. се-ми-ти
членувано се-ми-ти-те
бройна форма се-ми-та
звателна форма —

Връзки