1. семио̀тика — съществително име, женски род (тип 41)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните.
2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика.
1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните.
2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика.
Грешни изписвания (15)
- семеотека
- семеотекъ
- семеотика
- семеотикъ
- семиотека
- семиотекъ
- семиотикъ
- симеотека
- симеотекъ
- симеотика
- симеотикъ
- симиотека
- симиотекъ
- симиотика
- симиотикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | се-ми-о-ти-ка | |
---|---|---|
членувано | се-ми-о-ти-ка-та | |
мн.ч. | се-ми-о-ти-ки | |
членувано | се-ми-о-ти-ки-те | |
звателна форма | — |