семиотика

Речник на българския език

1. семио̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните.
2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика.

Грешни изписвания (15)

  • семеотека
  • семеотекъ
  • семеотика
  • семеотикъ
  • семиотека
  • семиотекъ
  • семиотикъ
  • симеотека
  • симеотекъ
  • симеотика
  • симеотикъ
  • симиотека
  • симиотекъ
  • симиотика
  • симиотикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ми-о-ти-ка
членувано се-ми-о-ти-ка-та
мн.ч. се-ми-о-ти-ки
членувано се-ми-о-ти-ки-те
звателна форма

2. семиотика — ед. ч. непълен член

семиотика е производна форма на семиотик (ед. ч. непълен член).

3. семиотика — бройна форма

семиотика е производна форма на семиотик (бройна форма).