семенар

Речник на българския език

семена̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

семенарят, семенаря, мн. семенари, м. Човек, който се занимава с производство на семена.

Грешни изписвания (3)

  • семинар
  • сименар
  • симинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ме-нар
непълен член се-ме-на-ря
пълен член се-ме-на-рят
мн.ч. се-ме-на-ри
членувано се-ме-на-ри-те
бройна форма се-ме-на-ри
звателна форма се-ме-на-рю