семантичен

Речник на българския език

семантѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Който се отнася до смисъла на дума; смислов. Семантична философия — разновидност на субективния идеализъм през епохата на империализма, която се занимава с ненаучен анализ на думите и техните съчетания, като изоставя настрана теоретическото изследване като оставя настрана обективната действителност.

Грешни изписвания (7)

  • семантичин
  • семънтичен
  • семънтичин
  • симантичен
  • симантичин
  • симънтичен
  • симънтичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. се-ман-ти-чен
непълен член се-ман-тич-ния
пълен член се-ман-тич-ни-ят
ж. р. се-ман-тич-на
членувано се-ман-тич-на-та
ср. р. се-ман-тич-но
членувано се-ман-тич-но-то
мн. ч. се-ман-тич-ни
членувано се-ман-тич-ни-те