селячество

Речник на българския език

селя̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • селячеству
  • селячиство
  • селячиству
  • силячество
  • силячеству
  • силячиство
  • силячиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ля-чес-т-во
членувано се-ля-чес-т-во-то
мн.ч. се-ля-чес-т-ва
членувано се-ля-чес-т-ва-та