селяче

Речник на българския език

селяче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • селъче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ля-че
членувано се-ля-че-то
мн.ч. се-ля-че-та
членувано се-ля-че-та-та