селение

Речник на българския език

селѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. селения, ср. Остар. Място за живеене, жилище. Небесни селения.

Грешни изписвания (1)

  • силение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ле-ние
членувано се-ле-ни-е-то
мн.ч. се-ле-ния
членувано се-ле-ни-я-та