секундант

Речник на българския език

секунда̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. секунданти, м.
1. Посредник и свидетел на дуел.
2. Помощник на състезател през почивката или след състезанието.

Грешни изписвания (3)

  • секондант
  • сикондант
  • сикундант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-кун-дант
непълен член се-кун-дан-та
пълен член се-кун-дан-тът
мн.ч. се-кун-дан-ти
членувано се-кун-дан-ти-те
бройна форма се-кун-дан-та
звателна форма