секстант

Речник на българския език

секста̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. секстанти, (два) секстанта, м. Спец. Оптически инструмент за измерване на ъгли при геодезически и астрономически наблюдения.

Грешни изписвания (1)

  • сикстант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-с-тант
непълен член сек-с-тан-та
пълен член сек-с-тан-тът
мн.ч. сек-с-тан-ти
членувано сек-с-тан-ти-те
бройна форма сек-с-тан-та
звателна форма