седмочленен

Речник на българския език

седмочлѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • седмочленин
  • седмучленен
  • седмучленин
  • сидмочленен
  • сидмочленин
  • сидмучленен
  • сидмучленин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сед-моч-ле-нен
непълен член сед-моч-лен-ния
пълен член сед-моч-лен-ни-ят
ж. р. сед-моч-лен-на
членувано сед-моч-лен-на-та
ср. р. сед-моч-лен-но
членувано сед-моч-лен-но-то
мн. ч. сед-моч-лен-ни
членувано сед-моч-лен-ни-те