седловина

Речник на българския език

1. седловина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. седловини, ж. Вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло.прил. седловинен, седловинна, седловинно, мн. седловинни.

Грешни изписвания (15)

  • седловена
  • седловенъ
  • седловинъ
  • седлувена
  • седлувенъ
  • седлувина
  • седлувинъ
  • сидловена
  • сидловенъ
  • сидловина
  • сидловинъ
  • сидлувена
  • сидлувенъ
  • сидлувина
  • сидлувинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сед-ло-ви-на
членувано сед-ло-ви-на-та
мн.ч. сед-ло-ви-ни
членувано сед-ло-ви-ни-те
звателна форма

2. Седловина̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • Седловена
  • Седловенъ
  • Седловинъ
  • Седлувена
  • Седлувенъ
  • Седлувина
  • Седлувинъ
  • Сидловена
  • Сидловенъ
  • Сидловина
  • Сидловинъ
  • Сидлувена
  • Сидлувенъ
  • Сидлувина
  • Сидлувинъ