седефче

Речник на българския език

1. седѐфче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. седефчета, ср. Отровно растение с перести листа и тежка миризма.

Грешни изписвания (3)

  • седефчи
  • сидефче
  • сидефчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-деф-че
членувано се-деф-че-то
мн.ч. се-деф-че-та
членувано се-деф-че-та-та

2. Седѐфче географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Седефчи
  • Сидефче
  • Сидефчи