1.
седѐфен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
седефена, седефено, мн. седефени, прил.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.
Грешни изписвания (3)
- седефин
- сидефен
- сидефин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | се-де-фен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | се-де-фе-ния | ||
| пълен член | се-де-фе-ни-ят | ||
| ж. р. | се-де-фе-на | ||
| членувано | се-де-фе-на-та | ||
| ср. р. | се-де-фе-но | ||
| членувано | се-де-фе-но-то | ||
| мн. ч. | се-де-фе-ни | ||
| членувано | се-де-фе-ни-те | ||
2.
седѐфен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
седефена, седефено, мн. седефени, прил.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.
Грешни изписвания (3)
- седефин
- сидефен
- сидефин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | се-де-фен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | се-деф-ния | ||
| пълен член | се-деф-ни-ят | ||
| ж. р. | се-деф-на | ||
| членувано | се-деф-на-та | ||
| ср. р. | се-деф-но | ||
| членувано | се-деф-но-то | ||
| мн. ч. | се-деф-ни | ||
| членувано | се-деф-ни-те | ||