седене

Речник на българския език

седене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-де-не
членувано се-де-не-то
мн.ч. се-де-ния
членувано се-де-ни-я-та