седатив

Речник на българския език

седатив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • седатиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-да-тив
непълен член се-да-ти-ва
пълен член се-да-ти-вът
мн.ч. се-да-ти-ви
членувано се-да-ти-ви-те
бройна форма се-да-ти-ва
звателна форма