седалка

Речник на българския език

седа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. седалки, ж.
1. Част от стол, кресло, пейка и др. , на която се сяда. Седалката на стола беше тапицирана.
2. Място за сядане в автобус, трамвай или друго превозно средство. Пътникът се насочи към най-близката свободна седалка в автобуса. Тя се настани на седалката зад моториста.

Грешни изписвания (3)

  • седалкъ
  • сидалка
  • сидалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-дал-ка
членувано се-дал-ка-та
мн.ч. се-дал-ки
членувано се-дал-ки-те
звателна форма