северняк

Речник на българския език

1. северня̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. северняци, м.
1. Човек от северните територии на земното кълбо. Северняците са светлокожи и руси.
2. Жител на Северна България.
3. Студен северен вятър. Дойде ноември и севернякът задуха.прил. северняшки, северняшка, северняшко, мн. северняшки (във 2 знач. ). Северняшко хоро.

Грешни изписвания (3)

  • севирняк
  • сиверняк
  • сивирняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-вер-няк
непълен член се-вер-ня-ка
пълен член се-вер-ня-кът
мн.ч. се-вер-ня-ци
членувано се-вер-ня-ци-те
бройна форма се-вер-ня-ци
звателна форма се-вер-ня-ко

2. Северня̀к географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Севирняк
  • Сиверняк
  • Сивирняк