севаст

Речник на българския език

сева̀ст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. севасти, м. Истор. Български болярин от ХIII — ХIV век.

Грешни изписвания (1)

  • сиваст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-васт
непълен член се-вас-та
пълен член се-вас-тът
мн.ч. се-вас-ти
членувано се-вас-ти-те
бройна форма се-вас-ти
звателна форма се-вас-те