себеусъвършенстване

Речник на българския език

себеусъвършенстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-у-съ-вър-шен-с-т-ва-не
членувано се-бе-у-съ-вър-шен-с-т-ва-не-то
мн.ч. се-бе-у-съ-вър-шен-с-т-ва-ния
членувано се-бе-у-съ-вър-шен-с-т-ва-ни-я-та