себепреодоляване

Речник на българския език

себепреодоляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • себепреодолъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-беп-ре-о-до-ля-ва-не
членувано се-беп-ре-о-до-ля-ва-не-то
мн.ч. се-беп-ре-о-до-ля-ва-ния
членувано се-беп-ре-о-до-ля-ва-ни-я-та