себеотвращение

Речник на българския език

себеотвращение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • себеотвраштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-от-в-ра-ще-ние
членувано се-бе-от-в-ра-ще-ни-е-то
мн.ч. се-бе-от-в-ра-ще-ния
членувано се-бе-от-в-ра-ще-ни-я-та