себеобожание

Речник на българския език

себеобожание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-о-бо-жа-ние
членувано се-бе-о-бо-жа-ни-е-то
мн.ч. се-бе-о-бо-жа-ния
членувано се-бе-о-бо-жа-ни-я-та