себеконтролче

Речник на българския език

себеконтролче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-кон-т-рол-че
членувано се-бе-кон-т-рол-че-то
мн.ч. се-бе-кон-т-рол-че-та
членувано се-бе-кон-т-рол-че-та-та