сдавен

Речник на българския език

1. сдавен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сда-вен
непълен член сда-ве-ния
пълен член сда-ве-ни-ят
ж. р. сда-ве-на
членувано сда-ве-на-та
ср. р. сда-ве-но
членувано сда-ве-но-то
мн. ч. сда-ве-ни
членувано сда-ве-ни-те

2. сдавен — мин. страд. прич. м. р.

сдавен е производна форма на сдавя (мин. страд. прич. м. р.).