сговаряне

Речник на българския език

сговаряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • зговаръне
  • зговаряне
  • сговаръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сго-ва-ря-не
членувано сго-ва-ря-не-то
мн.ч. сго-ва-ря-ния
членувано сго-ва-ря-ни-я-та