святост

Речник на българския език

свя̀тост съществително име, женски род (тип 52) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • святуст
  • святос
  • святус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свя-тост
членувано све-тост-та
мн.ч. свя-тос-ти
членувано свя-тос-ти-те
звателна форма